вторник, 17 юли 2007 г.
Нови идейки за концерти и протриване на подметки
Та:
1-ва идея - чак за догодина, да направим един Exit най-накрая (комфортното спане ни е уредено в самостоятелен апартамент, така че за това нямаме грижи). Ето малко инфо по темата от тази година (е, пътеписът не е готин като нашия, ама какво да се прави, такива шматки като нас не се срещат под път и над път:)))) http://news.ibox.bg/news/id_2030593341
2-та идея- утре:))) да има по една изненадка всеки ден....:)
понеделник, 16 юли 2007 г.
Rolling Stones - Белград – 14 юли 2007г
ПРЕДИСЛОВИЕ
Има няколко ключови думи в това ни приключение, които някак вътрешно ме кара да обясня още тук:
1. Rolling Stones: те бяха причината да предприемем пътуването до Белград. Тези думи дори и да не се споменават навсякъде, са основния driver на преживяването.
2. концерт: така де, Rolling Stones не могат да вървят с друго, нали?
3. жега: като заклети авантюристи пътуваме с кола без климатик. И това нямаше да е никак лошо, ако не хванахме едни от най–големите жеги и не ги прекарахме в един от най–горещия град за периода – Белград – инфото е от Метеорологична станция „Ани” – за оплаквания и коментари към нея J.
4. запердяне: това е явление, породило се в следствие на голяма жега и пътуване в кола без климатик. Изразява се в окачване на разни дрехи, които предвид климатичните условия не сме много запалени да обличаме, по страничните стъкла на автомобила.
5. разкомфортяне: тази дума не се използваше много-много по време на това пътуване, беше все едно къде ще си сложиш краката, стига това да доведе до 0,000001 градуса по – хладно усещане.
6. наплискване – използват се още думите: обливане, намокряне, окъпване, поливане и всички производни на тези термини. Изразява се в спиране на всеки няколко десетки километри, за да се „освежим” като просто се намокрим порядъчно… Интересното е, че беше толкова жега, че не можахме дори да помиришем водни изпарения в колата.
7. пеша: изминахме почти толкова километри пеша, колкото и с белия автобус.
8. вода: имаше много от нея във всичките й физически състояния.
9. бира: О!Чудо, почти не пихме такова нещо.
10. плескавица: традиционно сръбско ястие.
ВЪВЕДЕНИЕ
Тръгваме на 14 юли 2007г. от Боровец, където предната вечер завихрихме чуден team building. Нямаше блейка, легнала си преди 3:30 сутринта, след бурни танци и песни и много Cuba Libre (ако не се пише така, поправете ме – след 2-рото Duplo Grande ми е все тая как се пише J)
На сутринта ни болят мускули, за които преди не сме подозирали, че съществуват, почти сме без глас, ушите ни мааалко понапищяват, СПИ НИ СЕ… УЖАСНО! Колко кафе изпих – не помня.
ПЪТУВАНЕТО
Излизаме от София в около 13:15 и с пълна газ под палещото слънце запрашваме към Белград. По пътя спираме само за вода и „освежаване”.
Границата минахме бързо за наше щастие. Вес омайваше митничарите с усмивка и „Добър ден”, гарнирани с мил поглед на „маслинените й очи”. На никой не му мина през ума да й проверява чантата – ти да видиш!
Към 15ч. вече сме много гладни и спираме за първата плескавица. Тук Ася реши да си „тества картата” и виртуозно изтегли 5000 динара (около 100 лева) – така че всички вече сме оборудвани с местна валута – тъй да се каже с един замах! Няма да споменавам кой го игра касичката – пИрфЬиектнУ, жените пазарувахме, Кире плащаше след нас J
Състезаваме се с автобусите по магистралата, пълни с фенове облечени в тениски Rolling Stones – чудничко! всички се плезят по пътя, надянали широкополи шапки J
За забележителностите по пътя не мога да кажа много, част от тях проспахме, но съм 100% сигурна, че Еси ги е отснела километър по километър.
Влизаме в Белград към 19:00 българско време, 18:00 местно. През цялото време водихме двоично времево отмерване, май не беше много добра идея, но … защо да е лесно, като може да е интересно.
На входа ни посреща Vlado Georgiev – брех, шефът и тук бил много известен. Усмихва ни се от голям билборд. Снимахме го, после ще го преследваме за автограф.
Малко объркахме hostel-а но бързо го открихме. Ауууу… след „Ястребец” в Боровец, гУлям културен шок. Не бяхме много очаровани, но нямаше много време за мислене… всяка блейка имаше по 5 мин за душ – НАИСТИНА 5 мин; и 2 мин за преобличане и преобуване.
Пътят до концерта не „било мало”. Не беше!
Проходихме половин Белград, по данданията се ориентирахме. А после и един маааничък преход в една прашничка гора. Чуваме подгряващата група, вече наелектризирала атмосферата, само да стигнем и ние заветната поляна.
Стигнахме, проснахме се на поляната и чакахме около час и 20 мин да започнат.
На никой не му беше позволено да мисли за спане!
КОНЦЕРТЪТ
Аз не съм от онези заклети „концертни туристи”, от мен Галя няма как да направи добър репортаж. Но Rolling Stones са си Rolling Stones. Човек поне веднъж в живота си трябва да ги слуша на живo!
За първи път ми е трудно да напиша „как беше!” – сивото ми вещество още не може да го осмисли.
Ще оставя другите да описват събитието. Само за едно мога да се чувствам нещастен, не пяха Angie.
НО през цялото време говориха на сръбски:
http://www.youtube.com/watch?v=qnZeU3oVnEA
http://www.youtube.com/watch?v=mfsAPG_9_Co
Hvala vam lepo, presrecni smo sto smo ovde, konacno smo stigli!!!
Поздравиха всяка страна на славянски:
http://www.youtube.com/watch?v=fJrKUct5sWs
Ася без да иска изтри „Painted black”, 40 сек запис на живо…
Но затова пък не успя да изтрие „I can get no satisfaction”…
Не плачи Еси, ей тук го има – пак е на живо от Белград:
http://www.youtube.com/watch?v=imgssMVw1i8
Незнайно защо, очаквах невиждана блъсканица, сред която ще се опитвам на пръсти да видя нещо. Нищо подобно, хората си седяха, пръснати по поляната, пляскаха и пееха в захлас. На никой около нас не му хрумна да се блъска. За тези по-близо до сцената, не знам.
Виждахме групата от време на време – не само на екраните, мънички точици сред разлюляно море хора.
Никой не усети как минаха двата часа… накрая чакахме прехласнати, дали ще има втори бис? Нямаше!
КРАЯ НА ДЕНЯ
Хванати за ръце се заизмъквахме в тълпата, толкова много народ, мостът се клатеше под краката ни. Сигурно вибрираше от емоциите, които още ни владееха.
Белград не спеше, потокът народ се изля по улиците, образувайки опашки пред заведенията за бързо хранене… Бира ли, НЕ! По един Big Mac и Cola с МНОГО лед и допълзяваме до hostel-а.
Толкова сме уморени, че имаме сили само за едно „Лека нощ!”
сряда, 11 юли 2007 г.
Crazy Blakes
Двете: Жана и Яна - да не си помислите, че така се казват, съвсем не. Кръстили ги така по имената на две диско-ракети, на които тези две блейки много напомняли ... Между другото Жана ли беше, Яна ли, но едната в последствие бе промотирана в ранк Главата - на който му трябва, знае защо :)
Ани: освен че твори проучвания със скоростта на светлината, прави страхотни торти и честичко-честичко, къде доброволно, къде не, ни посреща утях си ту на кафе, ту на нещо по -силно.
Дидо: освен че колоезди, снима, играе перфектно ролята на водоноска, не се дава в танците на Жана и Яна, има и много други качества, за които от скромност няма да споменаваме...
Кирчо: ... ако не е той, ужас - ужас: организира, пазарува, въвежда ред ... за другите по - интересни неща няма да споменавам на обществени места :РРР
Върви неотлъчно в bundle с белия автобус.
Владинко: той върви неизменно в комплект с Франческа, с която така са си научили номерата, че само те си ги знаят :) Горд собственик на червения автобус с разните му там подобрения - за които от сръндзълък няма да кажа, пък!
Ася: пълна мистерия... :)
каква ще е историята по - нататък зависи от всички вас седемте ...
Хайде, банда, на добро писане!