четвъртък, 30 август 2007 г.
Дълъг weekend загадки: ха сега деца кажете...
... какво е това?
.jpg)
... а това?
... какво прави Еси?
.jpg)
... защо Вес седи така странно сковано и се чуди как да отпие от чашата?
.jpg)
... кой какво е пил?
.jpg)
... какво правят Веси и Еси посред Варна...
.jpg)
... пред вратата на едно...
.jpg)
.jpg)
Дългия weekend във Варна
В подкрепа на казаното от Еси в предния пост искам да добавя и следния смимков материал.
И едно обобщение. Не сме хора... злато сме :))))
И едно обобщение. Не сме хора... злато сме :))))
сряда, 29 август 2007 г.
Горещо августовско слънце, нажежен асфалт и кола, хвърчаща с бясна скорост през сухия прериен пейзаж ... Не, това не е новият клип за двойно по-бързия БТК ADSL, а нашата вдъхновена група на път за концерта на Bebel Gilberto във Варна в петък вечер.
Безценното и верно Пежо на Кире отново бе в услуга на лятната ни амбициозна музикално-приключенска програма. Компанията ни от блейки и блейчовци се представи също на ниво и произведе стабилно количество качествени преживявания. За музиката нямам думи, просто Bebel.
Пътят София-Варна:
Планът беше да тръгнем по тъмно и речено сторено – беше все още нощ, свежо-хладен въздух, когато в организиран строен ред потеглихме към Варна. Но колкото по-светло и горещо ставаше, толкова повече планът ни отиваше по дяволите с безбройните спирки по бензиностанции, последвани от почивка в Търговище, обяд в Happy около Шумен и малко културен туризъм под изгарящото обедно слънце на Побитите камъни. Агитката ни преживя успешно всички изпитания и забавяния, особено финалното – успешното ни „ориентиране на полу-непознат терен” в участъка Варна-Галата-къмпинг Черно море в следване на записките на Вес.
Бунгалата:
Ако думата „бунгало” предизвиква у вас, както у мен, пионерски спомени за леко нажежени и морално остарели къщурки, общ душ в средата на къмпинга и мизерни тоалетни в краищата на къмпинга, няма да сте по-далеч от истината. Вес ни беше избрала къщичка като слънце – с нови мебели и оранжеви чаршафи. За джиповете, мерцедесите и прочие мастити марки коли между бунгалата няма да споменавам – както Кире каза, хората трябва да избиват вноските за колите по някакъв начин. Е, трябваше ни малко тренинг как да използваме моментния душ, но ние сме умни деца и къде с „помощ от другарче”, къде без, бързо схванахме как процедира „сложната” техника. Хитът на сезона беше лампата против насекоми, която по съвет на „чичката” трябваше винаги да е включена. Любимото място беше в сянката на крушата на верандата ни с ветрило в ръка при вечерния бриз.
Концертът:
Муцунка тип Марая Кери, фигура на римски пехотинец, сребърна къса рокля, малко котешко-лигаво поведение и убийствен глас – така видях аз Bebel. Музиката й излъчва спокойствие, тиха радост и скрита енергия, които всеки момент могат да те отнесат на брега на океана сред лазурни плажове в любима компания, на място, в което няма проблеми, а само радост от живота, толкова цветен и хубав. Летният варненски театър оживя с ритъма и езика на дивата на боса новата – все едно усещах пясъка под краката си, коктейла в ръката си и пълно безгрижие около мен. Определено емоцията си заслужаваше и, въпреки че не може да става и дума за сравнение с непринудените, изпълнени с живот и натурални Chambao, преживяването беше от класа.
Агитката ни:
Динамично-прогресираща. Като пръснати мравки се събрахме в мравуняка Варна – основната ни група Кире, Асето, Вес, Дидо и аз, пилето Руми и Викторчо, пилето Алекс и Радо, Мери и Вальо.
Плажът/овете:
Фичоза на Галата – адски дълбоко море, много камъни, водорасли, медузи и други екскременти.
Паша дере – дълга плажна ивица, прозрачна вода, монокини, идилия ...
Храната:
Рибка, разбира се, нали сме на морето. Хапнахме трицона (цаца), кая (пораснали попчета), сафрид, бяла риба, сьомга – все здавословно меню.
Заведенията:
Голямо чесане по главата (мислене) падаше къде да се храним, а мен все към БМ-а ме дърпаше. Все пак намерихме и други подходящи заведения в околността. Например A Lounge – леко гъзарски бар-ресторант на плажа до вълнолома с меки бели дивани и вътрешни басейни. За след вечеря препоръчваме бар La Playa – масички на плажа, музика според настроението, легла тип спални с удобни големи „кожени” възглавници за посядване или полягване според случая, например когато чакаш другите да си допият коктейлите, а на теб ти се спи та две не виждаш.
Удобни меки диванчета за подремване и с изглед към плажа и морето има и в бар Punta Cana – много вкусни фрешове правят, а за коктейлите другите блогари да напишат.
За да си намериш подходящо място за танцуване, трябва да обходиш цялата плажна ивица с дискотеки през 20 метра. Нашият отдел за стратегически танцови анализи обобщи следните резултати, валидни за участъка от вълнолома в посока север към Двореца на спорта – бар La Playa, кръчма с певачка, чалга дискотека, чалга, чалга, чалга, чалга и друга музика, чалга, дискотека Avenue (електронно-дискотечни ритми, под чиито звуци разкършихме снага в събота до ранните часове на деня), чалга, бар Punta Cana, електронно парти и дотук ни стигна ентусиазма.
Времето:
Слънце, жега и освежаващ дъжд в неделя през нощта, т.е. благоприятно според случая – кеф ти плаж, кеф ти прохладно пътуване в еко кола без климатик.
vivatel coverage: “Nothing in between”
Един билборд предизвика бурен смях у нашата агитка, защото гласеше следното „vivatel ви поздравява с покритието си”. Да бе, ако ви блазни тишината и спокойствието, изнервени сте от напрегнатата бизнес среда, ежедневието ви притиска и имате нужда от почивка, когато искате да сте сигурни, че никой не може да ви открие извън града, ползвайте услугите на третия мобилен имератор.
Пътят Варна - София:
Свеж, напевен и много весел. Ако тъпанчетата на Кире още страдат, то не е само от високите децибели на радиото, но и от леко-фалшивите нотки в пеенето на нас, блейките. За доброто настроение и пълните ни стомаси се погрижи ресторант „Щастливеца” във Велико Търново. Имат уникална кухня с турски и сръбски скари, сачове, изкушаващи сладоледено-плодови купи и отлично обслужване.
Извод:
Весела и верна компания, хубава музика и фантазия за приключения – така се живее и сто години.
Безценното и верно Пежо на Кире отново бе в услуга на лятната ни амбициозна музикално-приключенска програма. Компанията ни от блейки и блейчовци се представи също на ниво и произведе стабилно количество качествени преживявания. За музиката нямам думи, просто Bebel.
Пътят София-Варна:
Планът беше да тръгнем по тъмно и речено сторено – беше все още нощ, свежо-хладен въздух, когато в организиран строен ред потеглихме към Варна. Но колкото по-светло и горещо ставаше, толкова повече планът ни отиваше по дяволите с безбройните спирки по бензиностанции, последвани от почивка в Търговище, обяд в Happy около Шумен и малко културен туризъм под изгарящото обедно слънце на Побитите камъни. Агитката ни преживя успешно всички изпитания и забавяния, особено финалното – успешното ни „ориентиране на полу-непознат терен” в участъка Варна-Галата-къмпинг Черно море в следване на записките на Вес.
Бунгалата:
Ако думата „бунгало” предизвиква у вас, както у мен, пионерски спомени за леко нажежени и морално остарели къщурки, общ душ в средата на къмпинга и мизерни тоалетни в краищата на къмпинга, няма да сте по-далеч от истината. Вес ни беше избрала къщичка като слънце – с нови мебели и оранжеви чаршафи. За джиповете, мерцедесите и прочие мастити марки коли между бунгалата няма да споменавам – както Кире каза, хората трябва да избиват вноските за колите по някакъв начин. Е, трябваше ни малко тренинг как да използваме моментния душ, но ние сме умни деца и къде с „помощ от другарче”, къде без, бързо схванахме как процедира „сложната” техника. Хитът на сезона беше лампата против насекоми, която по съвет на „чичката” трябваше винаги да е включена. Любимото място беше в сянката на крушата на верандата ни с ветрило в ръка при вечерния бриз.
Концертът:
Муцунка тип Марая Кери, фигура на римски пехотинец, сребърна къса рокля, малко котешко-лигаво поведение и убийствен глас – така видях аз Bebel. Музиката й излъчва спокойствие, тиха радост и скрита енергия, които всеки момент могат да те отнесат на брега на океана сред лазурни плажове в любима компания, на място, в което няма проблеми, а само радост от живота, толкова цветен и хубав. Летният варненски театър оживя с ритъма и езика на дивата на боса новата – все едно усещах пясъка под краката си, коктейла в ръката си и пълно безгрижие около мен. Определено емоцията си заслужаваше и, въпреки че не може да става и дума за сравнение с непринудените, изпълнени с живот и натурални Chambao, преживяването беше от класа.
Агитката ни:
Динамично-прогресираща. Като пръснати мравки се събрахме в мравуняка Варна – основната ни група Кире, Асето, Вес, Дидо и аз, пилето Руми и Викторчо, пилето Алекс и Радо, Мери и Вальо.
Плажът/овете:
Фичоза на Галата – адски дълбоко море, много камъни, водорасли, медузи и други екскременти.
Паша дере – дълга плажна ивица, прозрачна вода, монокини, идилия ...
Храната:
Рибка, разбира се, нали сме на морето. Хапнахме трицона (цаца), кая (пораснали попчета), сафрид, бяла риба, сьомга – все здавословно меню.
Заведенията:
Голямо чесане по главата (мислене) падаше къде да се храним, а мен все към БМ-а ме дърпаше. Все пак намерихме и други подходящи заведения в околността. Например A Lounge – леко гъзарски бар-ресторант на плажа до вълнолома с меки бели дивани и вътрешни басейни. За след вечеря препоръчваме бар La Playa – масички на плажа, музика според настроението, легла тип спални с удобни големи „кожени” възглавници за посядване или полягване според случая, например когато чакаш другите да си допият коктейлите, а на теб ти се спи та две не виждаш.
Удобни меки диванчета за подремване и с изглед към плажа и морето има и в бар Punta Cana – много вкусни фрешове правят, а за коктейлите другите блогари да напишат.
За да си намериш подходящо място за танцуване, трябва да обходиш цялата плажна ивица с дискотеки през 20 метра. Нашият отдел за стратегически танцови анализи обобщи следните резултати, валидни за участъка от вълнолома в посока север към Двореца на спорта – бар La Playa, кръчма с певачка, чалга дискотека, чалга, чалга, чалга, чалга и друга музика, чалга, дискотека Avenue (електронно-дискотечни ритми, под чиито звуци разкършихме снага в събота до ранните часове на деня), чалга, бар Punta Cana, електронно парти и дотук ни стигна ентусиазма.
Времето:
Слънце, жега и освежаващ дъжд в неделя през нощта, т.е. благоприятно според случая – кеф ти плаж, кеф ти прохладно пътуване в еко кола без климатик.
vivatel coverage: “Nothing in between”
Един билборд предизвика бурен смях у нашата агитка, защото гласеше следното „vivatel ви поздравява с покритието си”. Да бе, ако ви блазни тишината и спокойствието, изнервени сте от напрегнатата бизнес среда, ежедневието ви притиска и имате нужда от почивка, когато искате да сте сигурни, че никой не може да ви открие извън града, ползвайте услугите на третия мобилен имератор.
Пътят Варна - София:
Свеж, напевен и много весел. Ако тъпанчетата на Кире още страдат, то не е само от високите децибели на радиото, но и от леко-фалшивите нотки в пеенето на нас, блейките. За доброто настроение и пълните ни стомаси се погрижи ресторант „Щастливеца” във Велико Търново. Имат уникална кухня с турски и сръбски скари, сачове, изкушаващи сладоледено-плодови купи и отлично обслужване.
Извод:
Весела и верна компания, хубава музика и фантазия за приключения – така се живее и сто години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)