който не е разбрал още... твори се алтернативна блейковска комуна... във facebook :)
така че, който не се е регистрирал там още, да го направи... за да не го регистрираме ние - хахахаха :)
събота, 6 октомври 2007 г.
вторник, 18 септември 2007 г.
И още за вярата, надеждата и любовта
Браво на Асето – детето не само изпълнява прищевки и глезотии на другите блейковци, а и допринася за лиричното ни просветление. Много благодаря пиле:)
Тъй като все още остават няколко минути до края на този хубав празник „Вяра, Надежда и Любов”, няма как да не се включа с подобна тематика. За мен поне, тези теми са свързани основно с два текста, или по-точно две песни:
What A Wonderful World
Тъй като все още остават няколко минути до края на този хубав празник „Вяра, Надежда и Любов”, няма как да не се включа с подобна тематика. За мен поне, тези теми са свързани основно с два текста, или по-точно две песни:
What A Wonderful World
I see trees of green, red roses too
I see them bloom for me and you
And I think to myself, what a wonderful world
I see skies of blue and clouds of white
The bright blessed day, the dark sacred night
And I think to myself, what a wonderful world
The colours of the rainbow, so pretty in the sky
Are also on the faces of people going by
I see friends shakin' hands, sayin' "How do you do?"
They're really saying "I love you"
I hear babies cryin', I watch them grow
They'll learn much more than I'll ever know
And I think to myself, what a wonderful world
Yes, I think to myself, what a wonderful world
Louis Armstrong
I see them bloom for me and you
And I think to myself, what a wonderful world
I see skies of blue and clouds of white
The bright blessed day, the dark sacred night
And I think to myself, what a wonderful world
The colours of the rainbow, so pretty in the sky
Are also on the faces of people going by
I see friends shakin' hands, sayin' "How do you do?"
They're really saying "I love you"
I hear babies cryin', I watch them grow
They'll learn much more than I'll ever know
And I think to myself, what a wonderful world
Yes, I think to myself, what a wonderful world
Louis Armstrong
Imagine
Imagine there's no Heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today
Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace
You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one
Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world
You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one
John Lennon
Макар твърде идеалистични, тези песни винаги ме изпълват с вяра и душевна радост, защото са неоспоримо доказателство за доброто у всеки у нас – дълбоко скрито или все още явно и открито, то съществува въпреки злобата, завистта, сребролюбието и вечния егоизъм. Иска ми се да вярвам, че повечето хора все още не са ослепели за най-ценното и топло чувство, а именно любовта – между родители и деца, между мъж и жена, между приятели. Истинската обич те кара да забравиш себе си и да мислиш за другия, за човека до теб – какво по-хубаво от това да не робуваш на собствените си егоистични желания, а да направиш другите щастливи, да живеят в един по-добър и стойностен свят.
неделя, 16 септември 2007 г.
17 септември!
ЗА ВЯРАТА, НАДЕЖДAТА, ЛЮБОВТА
МЪДРОСТТА, ако въобще някога сме се докоснали до нея
за всичкото и нищото…
за Вярата
в утре,
в свободата,
в любовта
в доброто
за Надеждата
която не умира
която ни кара да вярваме
която подържа любовта
за Любовта
която всички търсим
която по – рядко намираме
която все по – трудно признаваме…
за шанса
да повярваме
да се надяваме
да обичаме
да признаваме
да бъдем!...
за Mъдростта ...
ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА
Дамян Дамянов
Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайнствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.
неделя, 9 септември 2007 г.
Кралят на блуса
или колко интимен може да бъде един мъж с неговия музикален инструмент
Задушното лято и високите температури вече са в историята, но концертната ни треска гори с пълна сила. Какво да се прави, съдба – музиката и приключенията при нас вървят ръка за ръка.
Отново почивните дни ни вдъхновиха да кроим планове за качествени преживявания или най-малкото количествени натрупвания, които да доведат до качествени изменения. Като за начало, малко свеж планински въздух в полите на Рила и порядъчна доза силно слънце край брега на Марица ни заредиха батериите. Последва обилна доза домашно-приготвена храна, игри с полу-диви или полу-домашни (според трактовката и настроението) котки и кучета, люлеене на хамака под сянката на ореха, литературно четене на полянка, малко дъжд и много облаци, готварски курс „как се прави лучник (или зелник по долнобански)”, сблъсък с темпераментни френски коли и неработещи акумолатори, нелепо подхлъзване тип „пльос”, километрична опашка пред един злощастен банкомат (единствения работещ от пет такива устройства, посетени от нас в събота, 8 септември), разходка до Костенския водопад, похапване на вкусна пъстърва в битовото спа кътче „Езерото”, посещение на историческия обект „Траянови врата” и успешно упражняване на спортната дисциплина „катерене на крепост с контузено ляво коляно”. След всичко това, вече бяхме подготвени за кулминацията – концерта на Гари Мур в София.
Пресни, пресни от магистралата, имахме време само набързо да си обръснем двудневната брада, да теглим един освежаващ душ и да хукнем към НДК. Блейковският клуб беше почти в пълен състав, заредени, готови и настроени за звън на китари. Обаче търпението ни беше подложено на изпитание – две подгряващи групи и дълга, леко изнервяща пауза, предшестваха появата на Гари Мур и неговата група. Както и да е, нервното потропване се изпари яко дим когато зазвуча тя, КИТАРАТА, под ритъма на блуса. Имах чувството, че присъствам на някакво откровение, изповед на една КИТАРА – как и кога за първи път е попаднала в тези северно-ирландски ръце, колко слаба и едновременно силна се е почувствала в тях, колко бурни емоции са изпълвали дните и нощите им, какви приливи и отливи са изживели заедно, колко трудности са преодоляли, докато открият истинското си призвание, как са се преоткривали и себеотдавали до полуда, как годините не само не са потушили страстта им, а са затвърдили любовта им и духовната връзка помежду им. Докато се нижеха минутите и групата свиреше на сцената, съществуваше само един свят – този на Гари Мур и неговата КИТАРА. Той знаеше безпогрешно къде се крие душата й, как да я докосва, кога да е нежен, кога да е твърд, как да я накара да пее, да стене, да крещи, да се моли, да плаче и да тържествува. Изпълнител и инструмент се бяха слели в едно неразривно цяло, ракривайки цялата красота от звуци, които само те могат да създадат заедно под ритъма на блуса.
Неописуемо е, емоцията трябва да се почувства, да се изпита на живо. Когато думите са безсилни, единствено музиката говори. И за да не ме обвините в прекалено романтични отклонения, в своя защита и като доказателство за всичко казано досега мога само да добавя, че на първия ред имаше едно момиче, изпаднало в транс върху раменете на приятеля си – който не е видял как се извиваше тялото й под звуците на китарата на Гари Мур, той не е разбрал какъв екстаз предизвиква той с всеки следващ тон.
There’s nothing else for me to say, I’ve still got the blues for you
Задушното лято и високите температури вече са в историята, но концертната ни треска гори с пълна сила. Какво да се прави, съдба – музиката и приключенията при нас вървят ръка за ръка.
Отново почивните дни ни вдъхновиха да кроим планове за качествени преживявания или най-малкото количествени натрупвания, които да доведат до качествени изменения. Като за начало, малко свеж планински въздух в полите на Рила и порядъчна доза силно слънце край брега на Марица ни заредиха батериите. Последва обилна доза домашно-приготвена храна, игри с полу-диви или полу-домашни (според трактовката и настроението) котки и кучета, люлеене на хамака под сянката на ореха, литературно четене на полянка, малко дъжд и много облаци, готварски курс „как се прави лучник (или зелник по долнобански)”, сблъсък с темпераментни френски коли и неработещи акумолатори, нелепо подхлъзване тип „пльос”, километрична опашка пред един злощастен банкомат (единствения работещ от пет такива устройства, посетени от нас в събота, 8 септември), разходка до Костенския водопад, похапване на вкусна пъстърва в битовото спа кътче „Езерото”, посещение на историческия обект „Траянови врата” и успешно упражняване на спортната дисциплина „катерене на крепост с контузено ляво коляно”. След всичко това, вече бяхме подготвени за кулминацията – концерта на Гари Мур в София.
Пресни, пресни от магистралата, имахме време само набързо да си обръснем двудневната брада, да теглим един освежаващ душ и да хукнем към НДК. Блейковският клуб беше почти в пълен състав, заредени, готови и настроени за звън на китари. Обаче търпението ни беше подложено на изпитание – две подгряващи групи и дълга, леко изнервяща пауза, предшестваха появата на Гари Мур и неговата група. Както и да е, нервното потропване се изпари яко дим когато зазвуча тя, КИТАРАТА, под ритъма на блуса. Имах чувството, че присъствам на някакво откровение, изповед на една КИТАРА – как и кога за първи път е попаднала в тези северно-ирландски ръце, колко слаба и едновременно силна се е почувствала в тях, колко бурни емоции са изпълвали дните и нощите им, какви приливи и отливи са изживели заедно, колко трудности са преодоляли, докато открият истинското си призвание, как са се преоткривали и себеотдавали до полуда, как годините не само не са потушили страстта им, а са затвърдили любовта им и духовната връзка помежду им. Докато се нижеха минутите и групата свиреше на сцената, съществуваше само един свят – този на Гари Мур и неговата КИТАРА. Той знаеше безпогрешно къде се крие душата й, как да я докосва, кога да е нежен, кога да е твърд, как да я накара да пее, да стене, да крещи, да се моли, да плаче и да тържествува. Изпълнител и инструмент се бяха слели в едно неразривно цяло, ракривайки цялата красота от звуци, които само те могат да създадат заедно под ритъма на блуса.
Неописуемо е, емоцията трябва да се почувства, да се изпита на живо. Когато думите са безсилни, единствено музиката говори. И за да не ме обвините в прекалено романтични отклонения, в своя защита и като доказателство за всичко казано досега мога само да добавя, че на първия ред имаше едно момиче, изпаднало в транс върху раменете на приятеля си – който не е видял как се извиваше тялото й под звуците на китарата на Гари Мур, той не е разбрал какъв екстаз предизвиква той с всеки следващ тон.
There’s nothing else for me to say, I’ve still got the blues for you
четвъртък, 30 август 2007 г.
Дълъг weekend загадки: ха сега деца кажете...
... какво е това?
.jpg)
... а това?
... какво прави Еси?
.jpg)
... защо Вес седи така странно сковано и се чуди как да отпие от чашата?
.jpg)
... кой какво е пил?
.jpg)
... какво правят Веси и Еси посред Варна...
.jpg)
... пред вратата на едно...
.jpg)
.jpg)
Дългия weekend във Варна
В подкрепа на казаното от Еси в предния пост искам да добавя и следния смимков материал.
И едно обобщение. Не сме хора... злато сме :))))
И едно обобщение. Не сме хора... злато сме :))))
сряда, 29 август 2007 г.
Горещо августовско слънце, нажежен асфалт и кола, хвърчаща с бясна скорост през сухия прериен пейзаж ... Не, това не е новият клип за двойно по-бързия БТК ADSL, а нашата вдъхновена група на път за концерта на Bebel Gilberto във Варна в петък вечер.
Безценното и верно Пежо на Кире отново бе в услуга на лятната ни амбициозна музикално-приключенска програма. Компанията ни от блейки и блейчовци се представи също на ниво и произведе стабилно количество качествени преживявания. За музиката нямам думи, просто Bebel.
Пътят София-Варна:
Планът беше да тръгнем по тъмно и речено сторено – беше все още нощ, свежо-хладен въздух, когато в организиран строен ред потеглихме към Варна. Но колкото по-светло и горещо ставаше, толкова повече планът ни отиваше по дяволите с безбройните спирки по бензиностанции, последвани от почивка в Търговище, обяд в Happy около Шумен и малко културен туризъм под изгарящото обедно слънце на Побитите камъни. Агитката ни преживя успешно всички изпитания и забавяния, особено финалното – успешното ни „ориентиране на полу-непознат терен” в участъка Варна-Галата-къмпинг Черно море в следване на записките на Вес.
Бунгалата:
Ако думата „бунгало” предизвиква у вас, както у мен, пионерски спомени за леко нажежени и морално остарели къщурки, общ душ в средата на къмпинга и мизерни тоалетни в краищата на къмпинга, няма да сте по-далеч от истината. Вес ни беше избрала къщичка като слънце – с нови мебели и оранжеви чаршафи. За джиповете, мерцедесите и прочие мастити марки коли между бунгалата няма да споменавам – както Кире каза, хората трябва да избиват вноските за колите по някакъв начин. Е, трябваше ни малко тренинг как да използваме моментния душ, но ние сме умни деца и къде с „помощ от другарче”, къде без, бързо схванахме как процедира „сложната” техника. Хитът на сезона беше лампата против насекоми, която по съвет на „чичката” трябваше винаги да е включена. Любимото място беше в сянката на крушата на верандата ни с ветрило в ръка при вечерния бриз.
Концертът:
Муцунка тип Марая Кери, фигура на римски пехотинец, сребърна къса рокля, малко котешко-лигаво поведение и убийствен глас – така видях аз Bebel. Музиката й излъчва спокойствие, тиха радост и скрита енергия, които всеки момент могат да те отнесат на брега на океана сред лазурни плажове в любима компания, на място, в което няма проблеми, а само радост от живота, толкова цветен и хубав. Летният варненски театър оживя с ритъма и езика на дивата на боса новата – все едно усещах пясъка под краката си, коктейла в ръката си и пълно безгрижие около мен. Определено емоцията си заслужаваше и, въпреки че не може да става и дума за сравнение с непринудените, изпълнени с живот и натурални Chambao, преживяването беше от класа.
Агитката ни:
Динамично-прогресираща. Като пръснати мравки се събрахме в мравуняка Варна – основната ни група Кире, Асето, Вес, Дидо и аз, пилето Руми и Викторчо, пилето Алекс и Радо, Мери и Вальо.
Плажът/овете:
Фичоза на Галата – адски дълбоко море, много камъни, водорасли, медузи и други екскременти.
Паша дере – дълга плажна ивица, прозрачна вода, монокини, идилия ...
Храната:
Рибка, разбира се, нали сме на морето. Хапнахме трицона (цаца), кая (пораснали попчета), сафрид, бяла риба, сьомга – все здавословно меню.
Заведенията:
Голямо чесане по главата (мислене) падаше къде да се храним, а мен все към БМ-а ме дърпаше. Все пак намерихме и други подходящи заведения в околността. Например A Lounge – леко гъзарски бар-ресторант на плажа до вълнолома с меки бели дивани и вътрешни басейни. За след вечеря препоръчваме бар La Playa – масички на плажа, музика според настроението, легла тип спални с удобни големи „кожени” възглавници за посядване или полягване според случая, например когато чакаш другите да си допият коктейлите, а на теб ти се спи та две не виждаш.
Удобни меки диванчета за подремване и с изглед към плажа и морето има и в бар Punta Cana – много вкусни фрешове правят, а за коктейлите другите блогари да напишат.
За да си намериш подходящо място за танцуване, трябва да обходиш цялата плажна ивица с дискотеки през 20 метра. Нашият отдел за стратегически танцови анализи обобщи следните резултати, валидни за участъка от вълнолома в посока север към Двореца на спорта – бар La Playa, кръчма с певачка, чалга дискотека, чалга, чалга, чалга, чалга и друга музика, чалга, дискотека Avenue (електронно-дискотечни ритми, под чиито звуци разкършихме снага в събота до ранните часове на деня), чалга, бар Punta Cana, електронно парти и дотук ни стигна ентусиазма.
Времето:
Слънце, жега и освежаващ дъжд в неделя през нощта, т.е. благоприятно според случая – кеф ти плаж, кеф ти прохладно пътуване в еко кола без климатик.
vivatel coverage: “Nothing in between”
Един билборд предизвика бурен смях у нашата агитка, защото гласеше следното „vivatel ви поздравява с покритието си”. Да бе, ако ви блазни тишината и спокойствието, изнервени сте от напрегнатата бизнес среда, ежедневието ви притиска и имате нужда от почивка, когато искате да сте сигурни, че никой не може да ви открие извън града, ползвайте услугите на третия мобилен имератор.
Пътят Варна - София:
Свеж, напевен и много весел. Ако тъпанчетата на Кире още страдат, то не е само от високите децибели на радиото, но и от леко-фалшивите нотки в пеенето на нас, блейките. За доброто настроение и пълните ни стомаси се погрижи ресторант „Щастливеца” във Велико Търново. Имат уникална кухня с турски и сръбски скари, сачове, изкушаващи сладоледено-плодови купи и отлично обслужване.
Извод:
Весела и верна компания, хубава музика и фантазия за приключения – така се живее и сто години.
Безценното и верно Пежо на Кире отново бе в услуга на лятната ни амбициозна музикално-приключенска програма. Компанията ни от блейки и блейчовци се представи също на ниво и произведе стабилно количество качествени преживявания. За музиката нямам думи, просто Bebel.
Пътят София-Варна:
Планът беше да тръгнем по тъмно и речено сторено – беше все още нощ, свежо-хладен въздух, когато в организиран строен ред потеглихме към Варна. Но колкото по-светло и горещо ставаше, толкова повече планът ни отиваше по дяволите с безбройните спирки по бензиностанции, последвани от почивка в Търговище, обяд в Happy около Шумен и малко културен туризъм под изгарящото обедно слънце на Побитите камъни. Агитката ни преживя успешно всички изпитания и забавяния, особено финалното – успешното ни „ориентиране на полу-непознат терен” в участъка Варна-Галата-къмпинг Черно море в следване на записките на Вес.
Бунгалата:
Ако думата „бунгало” предизвиква у вас, както у мен, пионерски спомени за леко нажежени и морално остарели къщурки, общ душ в средата на къмпинга и мизерни тоалетни в краищата на къмпинга, няма да сте по-далеч от истината. Вес ни беше избрала къщичка като слънце – с нови мебели и оранжеви чаршафи. За джиповете, мерцедесите и прочие мастити марки коли между бунгалата няма да споменавам – както Кире каза, хората трябва да избиват вноските за колите по някакъв начин. Е, трябваше ни малко тренинг как да използваме моментния душ, но ние сме умни деца и къде с „помощ от другарче”, къде без, бързо схванахме как процедира „сложната” техника. Хитът на сезона беше лампата против насекоми, която по съвет на „чичката” трябваше винаги да е включена. Любимото място беше в сянката на крушата на верандата ни с ветрило в ръка при вечерния бриз.
Концертът:
Муцунка тип Марая Кери, фигура на римски пехотинец, сребърна къса рокля, малко котешко-лигаво поведение и убийствен глас – така видях аз Bebel. Музиката й излъчва спокойствие, тиха радост и скрита енергия, които всеки момент могат да те отнесат на брега на океана сред лазурни плажове в любима компания, на място, в което няма проблеми, а само радост от живота, толкова цветен и хубав. Летният варненски театър оживя с ритъма и езика на дивата на боса новата – все едно усещах пясъка под краката си, коктейла в ръката си и пълно безгрижие около мен. Определено емоцията си заслужаваше и, въпреки че не може да става и дума за сравнение с непринудените, изпълнени с живот и натурални Chambao, преживяването беше от класа.
Агитката ни:
Динамично-прогресираща. Като пръснати мравки се събрахме в мравуняка Варна – основната ни група Кире, Асето, Вес, Дидо и аз, пилето Руми и Викторчо, пилето Алекс и Радо, Мери и Вальо.
Плажът/овете:
Фичоза на Галата – адски дълбоко море, много камъни, водорасли, медузи и други екскременти.
Паша дере – дълга плажна ивица, прозрачна вода, монокини, идилия ...
Храната:
Рибка, разбира се, нали сме на морето. Хапнахме трицона (цаца), кая (пораснали попчета), сафрид, бяла риба, сьомга – все здавословно меню.
Заведенията:
Голямо чесане по главата (мислене) падаше къде да се храним, а мен все към БМ-а ме дърпаше. Все пак намерихме и други подходящи заведения в околността. Например A Lounge – леко гъзарски бар-ресторант на плажа до вълнолома с меки бели дивани и вътрешни басейни. За след вечеря препоръчваме бар La Playa – масички на плажа, музика според настроението, легла тип спални с удобни големи „кожени” възглавници за посядване или полягване според случая, например когато чакаш другите да си допият коктейлите, а на теб ти се спи та две не виждаш.
Удобни меки диванчета за подремване и с изглед към плажа и морето има и в бар Punta Cana – много вкусни фрешове правят, а за коктейлите другите блогари да напишат.
За да си намериш подходящо място за танцуване, трябва да обходиш цялата плажна ивица с дискотеки през 20 метра. Нашият отдел за стратегически танцови анализи обобщи следните резултати, валидни за участъка от вълнолома в посока север към Двореца на спорта – бар La Playa, кръчма с певачка, чалга дискотека, чалга, чалга, чалга, чалга и друга музика, чалга, дискотека Avenue (електронно-дискотечни ритми, под чиито звуци разкършихме снага в събота до ранните часове на деня), чалга, бар Punta Cana, електронно парти и дотук ни стигна ентусиазма.
Времето:
Слънце, жега и освежаващ дъжд в неделя през нощта, т.е. благоприятно според случая – кеф ти плаж, кеф ти прохладно пътуване в еко кола без климатик.
vivatel coverage: “Nothing in between”
Един билборд предизвика бурен смях у нашата агитка, защото гласеше следното „vivatel ви поздравява с покритието си”. Да бе, ако ви блазни тишината и спокойствието, изнервени сте от напрегнатата бизнес среда, ежедневието ви притиска и имате нужда от почивка, когато искате да сте сигурни, че никой не може да ви открие извън града, ползвайте услугите на третия мобилен имератор.
Пътят Варна - София:
Свеж, напевен и много весел. Ако тъпанчетата на Кире още страдат, то не е само от високите децибели на радиото, но и от леко-фалшивите нотки в пеенето на нас, блейките. За доброто настроение и пълните ни стомаси се погрижи ресторант „Щастливеца” във Велико Търново. Имат уникална кухня с турски и сръбски скари, сачове, изкушаващи сладоледено-плодови купи и отлично обслужване.
Извод:
Весела и верна компания, хубава музика и фантазия за приключения – така се живее и сто години.
вторник, 17 юли 2007 г.
Нови идейки за концерти и протриване на подметки
Като не ми разрешиха в другия блог да отворя таза тема, пускам я тука (тя, Асето, е миличка, като всички близници и няма да ме скастри, знам си аз:)
Та:
1-ва идея - чак за догодина, да направим един Exit най-накрая (комфортното спане ни е уредено в самостоятелен апартамент, така че за това нямаме грижи). Ето малко инфо по темата от тази година (е, пътеписът не е готин като нашия, ама какво да се прави, такива шматки като нас не се срещат под път и над път:)))) http://news.ibox.bg/news/id_2030593341
2-та идея- утре:))) да има по една изненадка всеки ден....:)
Та:
1-ва идея - чак за догодина, да направим един Exit най-накрая (комфортното спане ни е уредено в самостоятелен апартамент, така че за това нямаме грижи). Ето малко инфо по темата от тази година (е, пътеписът не е готин като нашия, ама какво да се прави, такива шматки като нас не се срещат под път и над път:)))) http://news.ibox.bg/news/id_2030593341
2-та идея- утре:))) да има по една изненадка всеки ден....:)
понеделник, 16 юли 2007 г.
Rolling Stones - Белград – 14 юли 2007г
ПРЕДИСЛОВИЕ
Има няколко ключови думи в това ни приключение, които някак вътрешно ме кара да обясня още тук:
1. Rolling Stones: те бяха причината да предприемем пътуването до Белград. Тези думи дори и да не се споменават навсякъде, са основния driver на преживяването.
2. концерт: така де, Rolling Stones не могат да вървят с друго, нали?
3. жега: като заклети авантюристи пътуваме с кола без климатик. И това нямаше да е никак лошо, ако не хванахме едни от най–големите жеги и не ги прекарахме в един от най–горещия град за периода – Белград – инфото е от Метеорологична станция „Ани” – за оплаквания и коментари към нея J.
4. запердяне: това е явление, породило се в следствие на голяма жега и пътуване в кола без климатик. Изразява се в окачване на разни дрехи, които предвид климатичните условия не сме много запалени да обличаме, по страничните стъкла на автомобила.
5. разкомфортяне: тази дума не се използваше много-много по време на това пътуване, беше все едно къде ще си сложиш краката, стига това да доведе до 0,000001 градуса по – хладно усещане.
6. наплискване – използват се още думите: обливане, намокряне, окъпване, поливане и всички производни на тези термини. Изразява се в спиране на всеки няколко десетки километри, за да се „освежим” като просто се намокрим порядъчно… Интересното е, че беше толкова жега, че не можахме дори да помиришем водни изпарения в колата.
7. пеша: изминахме почти толкова километри пеша, колкото и с белия автобус.
8. вода: имаше много от нея във всичките й физически състояния.
9. бира: О!Чудо, почти не пихме такова нещо.
10. плескавица: традиционно сръбско ястие.
ВЪВЕДЕНИЕ
Тръгваме на 14 юли 2007г. от Боровец, където предната вечер завихрихме чуден team building. Нямаше блейка, легнала си преди 3:30 сутринта, след бурни танци и песни и много Cuba Libre (ако не се пише така, поправете ме – след 2-рото Duplo Grande ми е все тая как се пише J)
На сутринта ни болят мускули, за които преди не сме подозирали, че съществуват, почти сме без глас, ушите ни мааалко понапищяват, СПИ НИ СЕ… УЖАСНО! Колко кафе изпих – не помня.
ПЪТУВАНЕТО
Излизаме от София в около 13:15 и с пълна газ под палещото слънце запрашваме към Белград. По пътя спираме само за вода и „освежаване”.
Границата минахме бързо за наше щастие. Вес омайваше митничарите с усмивка и „Добър ден”, гарнирани с мил поглед на „маслинените й очи”. На никой не му мина през ума да й проверява чантата – ти да видиш!
Към 15ч. вече сме много гладни и спираме за първата плескавица. Тук Ася реши да си „тества картата” и виртуозно изтегли 5000 динара (около 100 лева) – така че всички вече сме оборудвани с местна валута – тъй да се каже с един замах! Няма да споменавам кой го игра касичката – пИрфЬиектнУ, жените пазарувахме, Кире плащаше след нас J
Състезаваме се с автобусите по магистралата, пълни с фенове облечени в тениски Rolling Stones – чудничко! всички се плезят по пътя, надянали широкополи шапки J
За забележителностите по пътя не мога да кажа много, част от тях проспахме, но съм 100% сигурна, че Еси ги е отснела километър по километър.
Влизаме в Белград към 19:00 българско време, 18:00 местно. През цялото време водихме двоично времево отмерване, май не беше много добра идея, но … защо да е лесно, като може да е интересно.
На входа ни посреща Vlado Georgiev – брех, шефът и тук бил много известен. Усмихва ни се от голям билборд. Снимахме го, после ще го преследваме за автограф.
Малко объркахме hostel-а но бързо го открихме. Ауууу… след „Ястребец” в Боровец, гУлям културен шок. Не бяхме много очаровани, но нямаше много време за мислене… всяка блейка имаше по 5 мин за душ – НАИСТИНА 5 мин; и 2 мин за преобличане и преобуване.
Пътят до концерта не „било мало”. Не беше!
Проходихме половин Белград, по данданията се ориентирахме. А после и един маааничък преход в една прашничка гора. Чуваме подгряващата група, вече наелектризирала атмосферата, само да стигнем и ние заветната поляна.
Стигнахме, проснахме се на поляната и чакахме около час и 20 мин да започнат.
На никой не му беше позволено да мисли за спане!
КОНЦЕРТЪТ
Аз не съм от онези заклети „концертни туристи”, от мен Галя няма как да направи добър репортаж. Но Rolling Stones са си Rolling Stones. Човек поне веднъж в живота си трябва да ги слуша на живo!
За първи път ми е трудно да напиша „как беше!” – сивото ми вещество още не може да го осмисли.
Ще оставя другите да описват събитието. Само за едно мога да се чувствам нещастен, не пяха Angie.
НО през цялото време говориха на сръбски:
http://www.youtube.com/watch?v=qnZeU3oVnEA
http://www.youtube.com/watch?v=mfsAPG_9_Co
Hvala vam lepo, presrecni smo sto smo ovde, konacno smo stigli!!!
Поздравиха всяка страна на славянски:
http://www.youtube.com/watch?v=fJrKUct5sWs
Ася без да иска изтри „Painted black”, 40 сек запис на живо…
Но затова пък не успя да изтрие „I can get no satisfaction”…
Не плачи Еси, ей тук го има – пак е на живо от Белград:
http://www.youtube.com/watch?v=imgssMVw1i8
Незнайно защо, очаквах невиждана блъсканица, сред която ще се опитвам на пръсти да видя нещо. Нищо подобно, хората си седяха, пръснати по поляната, пляскаха и пееха в захлас. На никой около нас не му хрумна да се блъска. За тези по-близо до сцената, не знам.
Виждахме групата от време на време – не само на екраните, мънички точици сред разлюляно море хора.
Никой не усети как минаха двата часа… накрая чакахме прехласнати, дали ще има втори бис? Нямаше!
КРАЯ НА ДЕНЯ
Хванати за ръце се заизмъквахме в тълпата, толкова много народ, мостът се клатеше под краката ни. Сигурно вибрираше от емоциите, които още ни владееха.
Белград не спеше, потокът народ се изля по улиците, образувайки опашки пред заведенията за бързо хранене… Бира ли, НЕ! По един Big Mac и Cola с МНОГО лед и допълзяваме до hostel-а.
Толкова сме уморени, че имаме сили само за едно „Лека нощ!”
сряда, 11 юли 2007 г.
Crazy Blakes
та такаааа.... срещнали се едно време на един ъгъл, на две небезизвестни софийски улици, не толкова случайно, едни седем блейки ....
Двете: Жана и Яна - да не си помислите, че така се казват, съвсем не. Кръстили ги така по имената на две диско-ракети, на които тези две блейки много напомняли ... Между другото Жана ли беше, Яна ли, но едната в последствие бе промотирана в ранк Главата - на който му трябва, знае защо :)
Ани: освен че твори проучвания със скоростта на светлината, прави страхотни торти и честичко-честичко, къде доброволно, къде не, ни посреща утях си ту на кафе, ту на нещо по -силно.
Дидо: освен че колоезди, снима, играе перфектно ролята на водоноска, не се дава в танците на Жана и Яна, има и много други качества, за които от скромност няма да споменаваме...
Кирчо: ... ако не е той, ужас - ужас: организира, пазарува, въвежда ред ... за другите по - интересни неща няма да споменавам на обществени места :РРР
Върви неотлъчно в bundle с белия автобус.
Владинко: той върви неизменно в комплект с Франческа, с която така са си научили номерата, че само те си ги знаят :) Горд собственик на червения автобус с разните му там подобрения - за които от сръндзълък няма да кажа, пък!
Ася: пълна мистерия... :)
каква ще е историята по - нататък зависи от всички вас седемте ...
Хайде, банда, на добро писане!
Двете: Жана и Яна - да не си помислите, че така се казват, съвсем не. Кръстили ги така по имената на две диско-ракети, на които тези две блейки много напомняли ... Между другото Жана ли беше, Яна ли, но едната в последствие бе промотирана в ранк Главата - на който му трябва, знае защо :)
Ани: освен че твори проучвания със скоростта на светлината, прави страхотни торти и честичко-честичко, къде доброволно, къде не, ни посреща утях си ту на кафе, ту на нещо по -силно.
Дидо: освен че колоезди, снима, играе перфектно ролята на водоноска, не се дава в танците на Жана и Яна, има и много други качества, за които от скромност няма да споменаваме...
Кирчо: ... ако не е той, ужас - ужас: организира, пазарува, въвежда ред ... за другите по - интересни неща няма да споменавам на обществени места :РРР
Върви неотлъчно в bundle с белия автобус.
Владинко: той върви неизменно в комплект с Франческа, с която така са си научили номерата, че само те си ги знаят :) Горд собственик на червения автобус с разните му там подобрения - за които от сръндзълък няма да кажа, пък!
Ася: пълна мистерия... :)
каква ще е историята по - нататък зависи от всички вас седемте ...
Хайде, банда, на добро писане!
Абонамент за:
Публикации (Atom)