И още за вярата, надеждата и любовта

Браво на Асето – детето не само изпълнява прищевки и глезотии на другите блейковци, а и допринася за лиричното ни просветление. Много благодаря пиле:)
Тъй като все още остават няколко минути до края на този хубав празник „Вяра, Надежда и Любов”, няма как да не се включа с подобна тематика. За мен поне, тези теми са свързани основно с два текста, или по-точно две песни:

What A Wonderful World

I see trees of green, red roses too
I see them bloom for me and you
And I think to myself, what a wonderful world

I see skies of blue and clouds of white
The bright blessed day, the dark sacred night
And I think to myself, what a wonderful world

The colours of the rainbow, so pretty in the sky
Are also on the faces of people going by
I see friends shakin' hands, sayin' "How do you do?"
They're really saying "I love you"

I hear babies cryin', I watch them grow
They'll learn much more than I'll ever know
And I think to myself, what a wonderful world
Yes, I think to myself, what a wonderful world

Louis Armstrong

Imagine

Imagine there's no Heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one


John Lennon

Макар твърде идеалистични, тези песни винаги ме изпълват с вяра и душевна радост, защото са неоспоримо доказателство за доброто у всеки у нас – дълбоко скрито или все още явно и открито, то съществува въпреки злобата, завистта, сребролюбието и вечния егоизъм. Иска ми се да вярвам, че повечето хора все още не са ослепели за най-ценното и топло чувство, а именно любовта – между родители и деца, между мъж и жена, между приятели. Истинската обич те кара да забравиш себе си и да мислиш за другия, за човека до теб – какво по-хубаво от това да не робуваш на собствените си егоистични желания, а да направиш другите щастливи, да живеят в един по-добър и стойностен свят.